прегрели

Речник на българския език

1. прегрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прегрели е производна форма на прегрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прегрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прегрели е производна форма на прегрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. прегрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прегрели е производна форма на прегрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. прегрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прегрели е производна форма на прегрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).