преградяло

Речник на българския език

1. преградяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преградяло е производна форма на преградя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преградяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преградяло е производна форма на преградя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).