преградил е

Речник на българския език

1. преградил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преградил е е производна форма на преградя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преградил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преградил е е производна форма на преградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).