преградило

Речник на българския език

1. преградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преградило е производна форма на преградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преградило е производна форма на преградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).