преградила

Речник на българския език

1. преградила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преградила е производна форма на преградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преградила — мин. деят. св. прич. ж. р.

преградила е производна форма на преградя (мин. деят. св. прич. ж. р.).