преградил

Речник на българския език

1. преградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преградил е производна форма на преградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преградил — мин. деят. св. прич. м. р.

преградил е производна форма на преградя (мин. деят. св. прич. м. р.).