прегорил е

Речник на българския език

1. прегорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегорил е е производна форма на прегоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегорил е е производна форма на прегоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).