преговаряло е

Речник на българския език

1. преговаряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преговаряло е е производна форма на преговарям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преговаряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преговаряло е е производна форма на преговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преговаряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преговаряло е е производна форма на преговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).