преговарял

Речник на българския език

1. преговарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преговарял е производна форма на преговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преговарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преговарял е производна форма на преговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преговарял — мин. деят. св. прич. м. р.

преговарял е производна форма на преговарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преговарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

преговарял е производна форма на преговарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).