преглъщал

Речник на българския език

1. преглъщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преглъщал е производна форма на преглъщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преглъщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преглъщал е производна форма на преглъщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преглъщал — мин. деят. св. прич. м. р.

преглъщал е производна форма на преглъщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преглъщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преглъщал е производна форма на преглъщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).