прегласяла

Речник на българския език

1. прегласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прегласяла е производна форма на прегласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прегласяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прегласяла е производна форма на прегласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прегласяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

прегласяла е производна форма на прегласям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прегласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прегласяла е производна форма на прегласям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. прегласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прегласяла е производна форма на преглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. прегласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прегласяла е производна форма на преглася (мин. деят. несв. прич. ж. р.).