прегласил си

Речник на българския език

1. прегласил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прегласил си е производна форма на преглася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прегласил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прегласил си е производна форма на преглася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).