прегласило

Речник на българския език

1. прегласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегласило е производна форма на преглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прегласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прегласило е производна форма на преглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).