прегласил

Речник на българския език

1. прегласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегласил е производна форма на преглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегласил — мин. деят. св. прич. м. р.

прегласил е производна форма на преглася (мин. деят. св. прич. м. р.).