прегласил
1.
прегласил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
прегласил
е производна форма
на преглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
прегласил —
мин. деят. св. прич. м. р.
прегласил
е производна форма
на преглася (мин. деят. св. прич. м. р.).