прегладил

Речник на българския език

1. прегладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прегладил е производна форма на прегладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прегладил — мин. деят. св. прич. м. р.

прегладил е производна форма на прегладя (мин. деят. св. прич. м. р.).