прегладело

Речник на българския език

1. прегладело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прегладело е производна форма на прегладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прегладело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прегладело е производна форма на прегладя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).