превъплътяло

Речник на българския език

1. превъплътяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

превъплътяло е производна форма на превъплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. превъплътяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

превъплътяло е производна форма на превъплътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).