превъплътил

Речник на българския език

1. превъплътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъплътил е производна форма на превъплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превъплътил — мин. деят. св. прич. м. р.

превъплътил е производна форма на превъплътя (мин. деят. св. прич. м. р.).