превъзбуждали

Речник на българския език

1. превъзбуждали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

превъзбуждали е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. превъзбуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

превъзбуждали е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. превъзбуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

превъзбуждали е производна форма на превъзбуждам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. превъзбуждали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

превъзбуждали е производна форма на превъзбуждам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).