превъзбуждал

Речник на българския език

1. превъзбуждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъзбуждал е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превъзбуждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъзбуждал е производна форма на превъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. превъзбуждал — мин. деят. св. прич. м. р.

превъзбуждал е производна форма на превъзбуждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. превъзбуждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

превъзбуждал е производна форма на превъзбуждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).