превъзбудил

Речник на българския език

1. превъзбудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превъзбудил е производна форма на превъзбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превъзбудил — мин. деят. св. прич. м. р.

превъзбудил е производна форма на превъзбудя (мин. деят. св. прич. м. р.).