превръщал

Речник на българския език

1. превръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превръщал е производна форма на превръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превръщал е производна форма на превръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. превръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

превръщал е производна форма на превръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. превръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

превръщал е производна форма на превръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).