превозил

Речник на българския език

1. превозил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

превозил е производна форма на превозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. превозил — мин. деят. св. прич. м. р.

превозил е производна форма на превозя (мин. деят. св. прич. м. р.).