превила

Речник на българския език

1. превила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

превила е производна форма на превия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. превила — мин. деят. св. прич. ж. р.

превила е производна форма на превия (мин. деят. св. прич. ж. р.).