превелите

Речник на българския език

1. превелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

превелите е производна форма на превея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. превелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

превелите е производна форма на преведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).