пребулил е

Речник на българския език

1. пребулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребулил е е производна форма на пребуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пребулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребулил е е производна форма на пребуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).