пребулило

Речник на българския език

1. пребулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пребулило е производна форма на пребуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пребулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пребулило е производна форма на пребуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).