пребулили

Речник на българския език

1. пребулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пребулили е производна форма на пребуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пребулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пребулили е производна форма на пребуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).