пребулила

Речник на българския език

1. пребулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пребулила е производна форма на пребуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пребулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пребулила е производна форма на пребуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).