пребулил

Речник на българския език

1. пребулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пребулил е производна форма на пребуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пребулил — мин. деят. св. прич. м. р.

пребулил е производна форма на пребуля (мин. деят. св. прич. м. р.).