преборила

Речник на българския език

1. преборила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

преборила е производна форма на преборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. преборила — мин. деят. св. прич. ж. р.

преборила е производна форма на преборя (мин. деят. св. прич. ж. р.).