пребил съм

Речник на българския език

1. пребил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пребил съм е производна форма на пребъда (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пребил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пребил съм е производна форма на пребъда (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. пребил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пребил съм е производна форма на пребия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. пребил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пребил съм е производна форма на пребия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).