пребило

Речник на българския език

1. пребило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пребило е производна форма на пребъда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пребило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пребило е производна форма на пребъда (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. пребило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пребило е производна форма на пребия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пребило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пребило е производна форма на пребия (мин. деят. св. прич. ср. р.).