пребилите

Речник на българския език

1. пребилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пребилите е производна форма на пребъда (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. пребилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пребилите е производна форма на пребия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).