пребили

Речник на българския език

1. пребили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пребили е производна форма на пребъда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пребили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пребили е производна форма на пребъда (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. пребили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пребили е производна форма на пребия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пребили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пребили е производна форма на пребия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).