пребила

Речник на българския език

1. пребила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пребила е производна форма на пребъда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пребила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пребила е производна форма на пребъда (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. пребила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пребила е производна форма на пребия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. пребила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пребила е производна форма на пребия (мин. деят. св. прич. ж. р.).