прашил

Речник на българския език

1. прашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прашил е производна форма на праша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прашил — мин. деят. св. прич. м. р.

прашил е производна форма на праша (мин. деят. св. прич. м. р.).