пратило

Речник на българския език

1. пратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пратило е производна форма на пратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пратило е производна форма на пратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).