пратила

Речник на българския език

1. пратила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пратила е производна форма на пратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пратила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пратила е производна форма на пратя (мин. деят. св. прич. ж. р.).