пратил

Речник на българския език

1. пратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пратил е производна форма на пратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пратил — мин. деят. св. прич. м. р.

пратил е производна форма на пратя (мин. деят. св. прич. м. р.).