пратело

Речник на българския език

1. пратело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пратело е производна форма на пратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пратело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пратело е производна форма на пратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).