прател

Речник на българския език

1. прател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прател е производна форма на пратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прател — мин. деят. несв. прич. м. р.

прател е производна форма на пратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).