прасил

Речник на българския език

1. прасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прасил е производна форма на прася се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прасил — мин. деят. св. прич. м. р.

прасил е производна форма на прася се (мин. деят. св. прич. м. р.).