прага

Речник на българския език

1. Пра̀га — столица (тип 197) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Прагъ

2. прага — ед. ч. непълен член

прага е производна форма на праг (ед. ч. непълен член).

3. прага — бройна форма

прага е производна форма на праг (бройна форма).

Връзки