правоприлагала е

Речник на българския език

1. правоприлагала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

правоприлагала е е производна форма на правоприлагам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. правоприлагала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

правоприлагала е е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. правоприлагала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

правоприлагала е е производна форма на правоприлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).