правоприлага

Речник на българския език

1. правоприлага — сег. вр., 3 л., ед. ч.

правоприлага е производна форма на правоприлагам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. правоприлага — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

правоприлага е производна форма на правоприлагам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. правоприлага — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

правоприлага е производна форма на правоприлагам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).