пояхал

Речник на българския език

1. пояхал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пояхал е производна форма на пояхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пояхал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пояхал е производна форма на пояхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пояхал — мин. деят. св. прич. м. р.

пояхал е производна форма на пояхам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пояхал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пояхал е производна форма на пояхам (мин. деят. несв. прич. м. р.).