пояздил е

Речник на българския език

1. пояздил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пояздил е е производна форма на пояздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пояздил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пояздил е е производна форма на пояздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).