пояздило е

Речник на българския език

1. пояздило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пояздило е е производна форма на пояздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пояздило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пояздило е е производна форма на пояздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).