пощуряха

Речник на българския език

1. пощуряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пощуряха е производна форма на пощуря (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пощуряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пощуряха е производна форма на пощурея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).